щир

Речник на българския език

щир — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

щѝрът, щѝра, само ед., м. Вид бурен с месесто и сочно стъбло, който расте из обработвани места.

Грешни изписвания (1)

  • штир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щир
непълен член щи-ра
пълен член щи-рът
мн.ч. щи-ро-ве
членувано щи-ро-ве-те
бройна форма щи-ра
звателна форма —

Връзки