щик

Речник на българския език

щик — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

щѝкът, щѝка, мн. щѝкове, (два) щѝка, м. Подобно на нож хладно оръжие, което се поставя на върха на пушка.
• Посрещам/посрещна на щик (предложение, решение). — Посрещам враждебно.

Грешни изписвания (1)

  • штик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щик
непълен член щи-ка
пълен член щи-кът
мн.ч. щи-ко-ве
членувано щи-ко-ве-те
бройна форма щи-ка
звателна форма —

Връзки