щателност

Речник на българския език

щателност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • штателност
  • щателнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ща-тел-ност
членувано ща-тел-ност-та
мн.ч. ща-тел-нос-ти
членувано ща-тел-нос-ти-те
звателна форма