щастлѝвец
—
съществително име, мъжки род
(тип 8a)
Значение
мн. щастлѝвци, м.
1. Щастлив човек.
2. Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.
1. Щастлив човек.
2. Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.
Грешни изписвания (7)
- штастливец
- штастливиц
- штъстливец
- штъстливиц
- щастливиц
- щъстливец
- щъстливиц
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | щас-т-ли-вец | |
|---|---|---|
| непълен член | щас-т-ли-ве-ца | |
| пълен член | щас-т-ли-ве-цът | |
| мн.ч. | щас-т-лив-ци | |
| членувано | щас-т-лив-ци-те | |
| бройна форма | щас-т-лив-ци | |
| звателна форма | щас-т-ли-ве-цо | |