щанд

Речник на българския език

щанд — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ща̀ндът, ща̀нда, мн. ща̀ндове, м.
1. Специална поставка, предназначена за излагане на стоки в магазин, при улична търговия, изложба и др.
2. Място в магазин за излагане и продаване на определен вид стоки. Щанд за обувки. Отивам на щанда за платове.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • штант
  • щант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щанд
непълен член щан-да
пълен член щан-дът
мн.ч. щан-до-ве
членувано щан-до-ве-те
бройна форма щан-да
звателна форма —

Връзки