шумкарка

Речник на българския език

шумка̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. шумка̀рки, ж. Истор. Разг. Пренебр. Жена шумкар.

Грешни изписвания (3)

  • шомкарка
  • шомкаркъ
  • шумкаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шум-кар-ка
членувано шум-кар-ка-та
мн.ч. шум-кар-ки
членувано шум-кар-ки-те
звателна форма шум-кар-ке