шумкар

Речник на българския език

шумка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

шумка̀рят, шумка̀ря, мн. шумка̀ри, м. Истор. Разг. Пренебр. Партизанин.
прил. шумка̀рски, шумка̀рска, шумка̀рско, мн. шумка̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • шомкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шум-кар
непълен член шум-ка-ря
пълен член шум-ка-рят
мн.ч. шум-ка-ри
членувано шум-ка-ри-те
бройна форма шум-ка-ри
звателна форма шум-ка-рю