шрот

Речник на българския език

шрот — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шро̀тът, шро̀та, мн. шро̀тове, (два) шро̀та, м. Отпадъчен продукт от слънчогледово семе при отцеждането на маслото, който служи за фураж.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шрот
непълен член шро-та
пълен член шро-тът
мн.ч. шро-то-ве
членувано шро-то-ве-те
бройна форма шро-та
звателна форма —

Връзки