шрифт

Речник на българския език

шрифт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шрѝфтът, шрѝфта, мн. шрѝфтове, (два) шрѝфта, м. Начин на изобразяване, на изписване на печатни букви. Наклонен шрифт. Едър шрифт.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шрифт
непълен член шриф-та
пълен член шриф-тът
мн.ч. шриф-то-ве
членувано шриф-то-ве-те
бройна форма шриф-та
звателна форма