шпиц

Речник на българския език

шпиц — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

прил. неизм. Заострен отпред; островръх. Шпиц обувки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпиц
непълен член шпи-ца
пълен член шпи-цът
мн.ч. шпи-цо-ве
членувано шпи-цо-ве-те
бройна форма шпи-ца
звателна форма —

Връзки