шпионка

Речник на българския език

шпио̀нка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. шпио̀нки, ж.
1. Жена шпионин.
2. Прен. Малък кръгъл отвор на входна врата със специално стъкълце, през което може да се вижда от вътре навън. Наблюдавам през шпионката.

Грешни изписвания (3)

  • шпеонка
  • шпеонкъ
  • шпионкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпи-он-ка
членувано шпи-он-ка-та
мн.ч. шпи-он-ки
членувано шпи-он-ки-те
звателна форма шпи-он-ке