шперц

Речник на българския език

шперц съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шпѐрцът, шпѐрца, мн. шпѐрцове, (два) шпѐрца, м. Специална желязна пръчица, завита като кука в единия край, която служи за отваряне отключване на врати без ключ.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шперц
непълен член шпер-ца
пълен член шпер-цът
мн.ч. шпер-цо-ве
членувано шпер-цо-ве-те
бройна форма шпер-ца
звателна форма