шпек

Речник на българския език

шпек съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шпѐкът, шпѐка, мн. шпѐкове, (два) шпѐка, м. Вид сух салам с повече сланина.
прил. шпѐков, шпѐкова, шпѐково, мн. шпѐкови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпек
непълен член шпе-ка
пълен член шпе-кът
мн.ч. шпе-ко-ве
членувано шпе-ко-ве-те
бройна форма шпе-ка
звателна форма