шофьорка

Речник на българския език

шофьо̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. шофьо̀рки, ж. Жена шофьор. Тя е добра шофьорка.

Грешни изписвания (3)

  • шофьоркъ
  • шуфьорка
  • шуфьоркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шо-фьор-ка
членувано шо-фьор-ка-та
мн.ч. шо-фьор-ки
членувано шо-фьор-ки-те
звателна форма шо-фьор-ке