шок

Речник на българския език

шок съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шо̀кът, шо̀ка, мн. шо̀кове, (два) шо̀ка, м.
1. Рязко отпадане на организма, внезапна слабост, предизвикана от психическа или физическа болка. Изпадам в шок.
2. Прен. Рязко отслабване на нещо, изпадане в недееспособност. Икономиката е в шок.
3. Прен. Жарг. Вид удар по главата с кокалчетата на ръката.
прил. шо̀ков, шо̀кова, шо̀ково, мн. шо̀кови (в 1 и 2 знач.). Шокови цени.
Шокова терапия.Спец.
1. Вид психиатрично лечение чрез пропускане на електрически ток през мозъка за кратко време.
2. В икономиката — рязко въвеждане на строги мерки за преустройване съобразно изискванията на пазарното стопанство.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шок
непълен член шо-ка
пълен член шо-кът
мн.ч. шо-ко-ве
членувано шо-ко-ве-те
бройна форма шо-ка
звателна форма