шлеп

Речник на българския език

шлеп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шлѐпът, шлѐпа, мн. шлѐпове, (два) шлѐпа, м. Дълга плоска плаваща повърхност за превоз на товари, която се тегли от влекач.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шлеп
непълен член шле-па
пълен член шле-път
мн.ч. шле-по-ве
членувано шле-по-ве-те
бройна форма шле-па
звателна форма