школник

Речник на българския език

шко̀лник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. шко̀лници, м. Войник в школата за запасни офицери.
прил. шко̀лнишки, шко̀лнишка, шко̀лнишко, мн. шко̀лнишки.

Грешни изписвания (1)

  • школнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. школ-ник
непълен член школ-ни-ка
пълен член школ-ни-кът
мн.ч. школ-ни-ци
членувано школ-ни-ци-те
бройна форма школ-ни-ци
звателна форма школ-ни-ко