шиизъм

Речник на българския език

шиизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

рел. Едно от двете основни течения в исляма, което признава само Корана и наследниците на мохамедовия зет и съпруг на Фатима, четвъртия халиф Али, като върховен имам и законен наследник на Мохамед (Алиди); те отхвърлят сунета (обрязването) като незадължително. Дава начало на многобройни ислямски секти.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ши-и-зъм
непълен член ши-из-ма
пълен член ши-из-мът
мн.ч. ши-из-ми
членувано ши-из-ми-те
бройна форма ши-и-зъ-ма
звателна форма