шестостранник

Речник на българския език

шестостра̀нник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • шестостранек
  • шестостраник
  • шестостраннек
  • шестустранек
  • шестустраник
  • шестустраннек
  • шестустранник
  • шистостранек
  • шистостраник
  • шистостраннек
  • шистостранник
  • шистустранек
  • шистустраник
  • шистустраннек
  • шистустранник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шес-тос-т-ран-ник
непълен член шес-тос-т-ран-ни-ка
пълен член шес-тос-т-ран-ни-кът
мн.ч. шес-тос-т-ран-ни-ци
членувано шес-тос-т-ран-ни-ци-те
бройна форма шес-тос-т-ран-ни-ка
звателна форма