шест

Речник на българския език

шест числително редно име (тип 134) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч.
м.р., ед.ч., непълен член
м.р., ед.ч., пълен член
ж.р., ед.ч.
ж.р., ед.ч., членувано
ср.р., ед.ч.
ср.р., ед.ч., членувано
мн.ч.
мн.ч., членувано
бройна форма
м.р., мн.ч. шест
м.р., мн.ч., членувано шест-те
ж.р., мн.ч. шест
ж.р., мн.ч., членувано шест-те
ср.р., мн.ч. шест
ср.р., мн.ч., членувано шест-те
мъжколична форма шес-ти-ма
мъжколична форма, членувано шес-ти-ма-та
приблизителен брой
приблизителен брой, членувано