чудачка

Речник на българския език

чуда̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. чуда̀чки, ж. Странна жена, особнячка.

Грешни изписвания (3)

  • чодачка
  • чодачкъ
  • чудачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-дач-ка
членувано чу-дач-ка-та
мн.ч. чу-дач-ки
членувано чу-дач-ки-те
звателна форма чу-дач-ке