човекоден

Речник на българския език

човекодѐн съществително име, мъжки род (тип 33) редактиране

Значение

мн. човекоднѝ, (два) човекодѐна, м. Единица за отчитане на работно време, равна на работата, която се извършва от един човек за един работен ден.

Грешни изписвания (7)

  • човекуден
  • човикоден
  • човикуден
  • чувекоден
  • чувекуден
  • чувикоден
  • чувикуден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чо-ве-ко-ден
непълен член чо-ве-ко-де-ня
пълен член чо-ве-ко-де-нят
мн.ч. чо-ве-код-ни
членувано чо-ве-код-ни-те
бройна форма чо-ве-ко-де-на
звателна форма