чичо

Речник на българския език

чѝчо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. чѝчовци, м.
1. Брат на бащата по отношение на децата му. Имам двама чичовци.
2. Разг. Обръщение към по-възрастен мъж без наличие на роднински връзки.
същ. умал. чѝчко, мн. чѝчковци, м.
прил. чѝчов, чѝчова, чѝчово, мн. чѝчови. Чичови деца.

Грешни изписвания (1)

  • чичу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-чо
непълен член чи-чо-то
пълен член чи-чо-то
мн.ч. чи-чов-ци
членувано чи-чов-ци-те
бройна форма чи-чов-ци
звателна форма чи-чо