читак

Речник на българския език

1. чита̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. чита̀ци, м. Остар. Пренебр. Турчин.

Грешни изписвания (1)

  • четак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чи-так
непълен член чи-та-ка
пълен член чи-та-кът
мн.ч. чи-та-ци
членувано чи-та-ци-те
бройна форма чи-та-ци
звателна форма чи-та-ко

2. Чита̀к географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Четак