чинност

Речник на българския език

чинност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • чиност
  • чиннос
  • чинос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чин-ност
членувано чин-ност-та
мн.ч. чин-нос-ти
членувано чин-нос-ти-те
звателна форма