чим

Речник на българския език

чим — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

чѝмът, чѝма, мн. чѝмове, (два) чѝма, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха чимовете на стадиона.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чим
непълен член чи-ма
пълен член чи-мът
мн.ч. чи-мо-ве
членувано чи-мо-ве-те
бройна форма чи-ма
звателна форма —

Връзки