четиривръх

Речник на българския език

четиривръх прилагателно име (тип 82) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. че-ти-рив-ръх
непълен член че-ти-ри-вър-хия
пълен член че-ти-ри-вър-хи-ят
ж. р. че-ти-ри-вър-ха
членувано че-ти-ри-вър-ха-та
ср. р. че-ти-ри-вър-хо
членувано че-ти-ри-вър-хо-то
мн. ч. че-ти-ри-вър-хи
членувано че-ти-ри-вър-хи-те