чертог

Речник на българския език

черто̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. черто̀зи, (два) черто̀га, м. Остар. Замък, дворец, палат.

Грешни изписвания (2)

  • черток
  • чирток

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-тог
непълен член чер-то-га
пълен член чер-то-гът
мн.ч. чер-то-зи
членувано чер-то-зи-те
бройна форма чер-то-га
звателна форма