черковник

Речник на българския език

черко̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • черковнек
  • чирковнек
  • чирковник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чер-ков-ник
непълен член чер-ков-ни-ка
пълен член чер-ков-ни-кът
мн.ч. чер-ков-ни-ци
членувано чер-ков-ни-ци-те
бройна форма чер-ков-ни-ци
звателна форма чер-ков-ни-ко