ченгенце

Речник на българския език

ченгенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чен-ген-це
членувано чен-ген-це-то
мн.ч. чен-ген-ца
членувано чен-ген-ца-та