челюст

Речник на българския език

чѐлюст съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

челюстта̀, мн. чѐлюсти, ж.
1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. Долната челюст е подвижна.
2. Прен. Зъбна протеза пластина с подредени на нея изкуствени зъби.
прил. чѐлюстен, чѐлюстна, чѐлюстно, мн. чѐлюстни.
Челюстен ъгъл.Спец. Ъгълът между горната и долната челюст при изговор на гласни и съгласни.

Грешни изписвания (2)

  • челйост
  • челйуст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-люст
членувано че-люст-та
мн.ч. че-люс-ти
членувано че-люс-ти-те
звателна форма