челничка

Речник на българския език

челничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чел-нич-ка
членувано чел-нич-ка-та
мн.ч. чел-нич-ки
членувано чел-нич-ки-те
звателна форма чел-нич-ке