чекрък

Речник на българския език

чекръ̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. чекръ̀ци, (два) чекръ̀ка, м.
1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото.
2. Цилиндричен барабан над кладенец, по който се навива въжето, за което е закачена кофата.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чикрък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чек-рък
непълен член чек-ръ-ка
пълен член чек-ръ-кът
мн.ч. чек-ръ-ци
членувано чек-ръ-ци-те
бройна форма чек-ръ-ка
звателна форма