чек

Речник на българския език

чек съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

чѐкът, чѐка, мн. чѐкове, (два) чѐка, м.
1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.
2. Касова бележка за изразходена сума и закупени стоки.
прил. чѐков, чѐкова, чѐково, мн. чѐкови. Чекова книжка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чек
непълен член че-ка
пълен член че-кът
мн.ч. че-ко-ве
членувано че-ко-ве-те
бройна форма че-ка
звателна форма