чейндж

Речник на българския език

чейндж съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

чѐйнджът, чѐйнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж.

Грешни изписвания (1)

  • чейндш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чейндж
непълен член чейн-джа
пълен член чейн-джът
мн.ч. чейн-джо-ве
членувано чейн-джо-ве-те
бройна форма чейн-джа
звателна форма