частник

Речник на българския език

ча̀стник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. ча̀стници, м. Лице, което работи за своя сметка, а не в държавно предприятие или кооперация.

Грешни изписвания (3)

  • часнек
  • часник
  • частнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. час-т-ник
непълен член час-т-ни-ка
пълен член час-т-ни-кът
мн.ч. час-т-ни-ци
членувано час-т-ни-ци-те
бройна форма час-т-ни-ци
звателна форма час-т-ни-ко