чан

Речник на българския език

чан съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ча̀нът, ча̀на, мн. ча̀нове, (два) ча̀на, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чан
непълен член ча-на
пълен член ча-нът
мн.ч. ча-но-ве
членувано ча-но-ве-те
бройна форма ча-на
звателна форма