чакалня

Речник на българския език

чака̀лня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. чака̀лни, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня на поликлиника. Гарова чакалня.

Грешни изписвания (3)

  • чакалнъ
  • чъкалнъ
  • чъкалня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ча-кал-ня
членувано ча-кал-ня-та
мн.ч. ча-кал-ни
членувано ча-кал-ни-те
звателна форма