чайник

Речник на българския език

ча̀йник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ча̀йници, (два) ча̀йника, м. Специален съд с капак и чучур, който се използва за варене на чай или на други течности и за сервирането им. Порцеланов чайник. Електрически чайник.

Грешни изписвания (1)

  • чайнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чай-ник
непълен член чай-ни-ка
пълен член чай-ни-кът
мн.ч. чай-ни-ци
членувано чай-ни-ци-те
бройна форма чай-ни-ка
звателна форма