цум

Речник на българския език

цум съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цум
непълен член цу-ма
пълен член цу-мът
мн.ч. цу-мо-ве
членувано цу-мо-ве-те
бройна форма цу-ма
звателна форма