цол

Речник на българския език

цол съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

цо̀лът, цо̀ла, мн. цо̀лове, (два) цо̀ла, м. Единица мярка за дължина, равна на 2,6 см, с която се измерва ширината на тръби, канели, муфи и др.
прил. цо̀лов, цо̀лова, цо̀лово, мн. цо̀лови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цол
непълен член цо-ла
пълен член цо-лът
мн.ч. цо-ло-ве
членувано цо-ло-ве-те
бройна форма цо-ла
звателна форма