цип

Речник на българския език

цип — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

цѝпът, цѝпа, мн. цѝпове, (два) цѝпа, м. Приспособление с два реда зъбци, които влизат едни в други и затварят чанти, дрехи и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цип
непълен член ци-па
пълен член ци-път
мн.ч. ци-по-ве
членувано ци-по-ве-те
бройна форма ци-па
звателна форма —

Връзки