цинобър

Речник на българския език

цино̀бър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Минерал с аленочервен цвят, който се използва за правене на червени бои.
2. Яркочервена боя.

Грешни изписвания (3)

  • ценобар
  • ценобър
  • цинобар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-но-бър
непълен член ци-но-бъ-ра
пълен член ци-но-бъ-рът
мн.ч. ци-ноб-ри
членувано ци-ноб-ри-те
бройна форма ци-но-бъ-ра
звателна форма