цилиндър

Речник на българския език

цилѝндър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. цилѝндри, (два) цилѝндъра, м.
1. Геометрично тяло, получено при въртене на правоъгълник около едната му страна като ос.
2. Предмет с такава форма. Цилиндър на двигател с вътрешно горене.
3. Висока твърда шапка с такава форма и с малка периферия. Всички господа бяха с фракове и цилиндри.

Грешни изписвания (3)

  • целиндар
  • целиндър
  • цилиндар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-лин-дър
непълен член ци-лин-дъ-ра
пълен член ци-лин-дъ-рът
мн.ч. ци-лин-д-ри
членувано ци-лин-д-ри-те
бройна форма ци-лин-дъ-ра
звателна форма