цигулар

Речник на българския език

цигула̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

цигула̀рят, цигула̀ря, мн. цигула̀ри, м. Музикант, който свири на цигулка.

Грешни изписвания (3)

  • цеголар
  • цегулар
  • циголар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-гу-лар
непълен член ци-гу-ла-ря
пълен член ци-гу-ла-рят
мн.ч. ци-гу-ла-ри
членувано ци-гу-ла-ри-те
бройна форма ци-гу-ла-ри
звателна форма ци-гу-ла-рю