цѝганин
—
съществително име, мъжки род
(тип 18)
Значение
мн. цѝгани, м.
1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.
2. Прен. Пренебр. Лъжлив, беден или мръсен човек.
прил. цѝгански, цѝганска, цѝганско, мн. цѝгански.
• Като циганин. 1. — (Лъжа) Много.
2. (Ходя) Нечист, окъсан.
• Циганска любов. — Вид печка от тънка ламарина, която гори буйно, но лесно изстива.
• Циганско лято. — Последните топли дни на есента.
• Циганско петле. — Папуняк.
1. Лице, което принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни.
2. Прен. Пренебр. Лъжлив, беден или мръсен човек.
прил. цѝгански, цѝганска, цѝганско, мн. цѝгански.
• Като циганин. 1. — (Лъжа) Много.
2. (Ходя) Нечист, окъсан.
• Циганска любов. — Вид печка от тънка ламарина, която гори буйно, но лесно изстива.
• Циганско лято. — Последните топли дни на есента.
• Циганско петле. — Папуняк.
Грешни изписвания (3)
- циганен
- цигънен
- цигънин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ци-га-нин | |
|---|---|---|
| непълен член | ци-га-ни-на | |
| пълен член | ци-га-ни-нът | |
| мн.ч. | ци-га-ни | |
| членувано | ци-га-ни-те | |
| бройна форма | ци-га-ни | |
| звателна форма | ци-га-ни-но | |