цех

Речник на българския език

цех съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

цѐхът, цѐха, мн. цѐхове, (два) цѐха, м.
1. Отделение от фабрика или завод, където се извършва специализиран производствен процес. Ремонтен цех.
2. ист. Професионално сдружение на занаятчии през феодализма.
прил. цѐхов, цѐхова, цѐхово, мн. цѐхови. Цехов майстор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цех
непълен член це-ха
пълен член це-хът
мн.ч. це-хо-ве
членувано це-хо-ве-те
бройна форма це-ха
звателна форма