цесия

Речник на българския език

цѐсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. цѐсии, ж. Спец. В банковото дело — договор, с който кредитор отстъпва своите вземания и правата по тях върху трето лице.

Грешни изписвания (5)

  • цесеа
  • цесеъ
  • цесея
  • цесиа
  • цесиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-сия
членувано це-си-я-та
мн.ч. це-сии
членувано це-си-и-те
звателна форма