центрист

Речник на българския език

центрѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • цинтрист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-рист
непълен член цен-т-рис-та
пълен член цен-т-рис-тът
мн.ч. цен-т-рис-ти
членувано цен-т-рис-ти-те
бройна форма цен-т-рис-ти
звателна форма цен-т-рис-те