центризъм

Речник на българския език

центрѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Най-опасната разновидност на опортюнизма, която остава вярна на думи на марксизма, а в действителност е подчинена на опортюнизма.<i title="политически">полит._ Умерено течение в политиката и управлението, което избягва крайните леви или десни партийни пристрастия.

Грешни изписвания (3)

  • центризам
  • цинтризам
  • цинтризъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-т-ри-зъм
непълен член цен-т-риз-ма
пълен член цен-т-риз-мът
мн.ч. цен-т-риз-ми
членувано цен-т-риз-ми-те
бройна форма цен-т-ри-зъ-ма
звателна форма